Един различен български шампион - плод на случайност или положителна промяна

Ще избягам от изтърканите клишета, че още е рано да се правят изводи за Лудогорец. По-точно обратното. Няма никакво време, тъй като първият мач с Лацио е точно след две седмици. Разбираемо е шампионът на България да не е напълно готов, но в настоящия момент би трябвало футболистите да се намират в задоволително състояние и да демонстрират поне 70-80 % от игровия си потенциал.

Контролните срещи в Турция ги оставяме на заден план, тъй като в този период по-скоро се калява волята. След първата проверка на Лудогорец в Испания обаче до голяма степен може да се направи обобщение на силните страни и пропуските, които допуска тимът от Разград.

Вярно, че 12-ия в Полша не би трябвало да е мерило за българския шампион. Въпреки това Стойчо Стоев е длъжен да си извлече някои изводи, да си вземе поука и да си зададе един важен въпрос. А именно - способен ли е тимът на Лудогорец да демонстрира подобно поведение на терена и срещу по-сериозен противник? За първи път от доста време насам станахме свидетели на нещо странно в играта на "зелените".

Особено през второто полувреме, във всяка една част на терена възпитаниците на Стоев влизаха в преките единоборства на границата на позволеното. Така, както правят повече от големите отбори. Здраво, но умно, за да не си изкарват ненужни картони. Може дори да се каже, че Лудогорец бе в ролята на грубияна. Оставяме ритниците и ударите без топка, които отправяха играчите на Корона, тъй като тези изпълнения граничат с глупостта.

Същото се отнася и за Мисиджан, които си изпусна нервите. Лудогорец демонстрира сложен компонент от футболната игра, които ако за вбъдеще успее да развие и усъвършенства може да бъде от изключителна полза. Не е тайна, че когато на един футболист не му се оставят пространства и непрестанно е притискан и пресиран, а когато се наложи дори и ритан, винаги си има едно на ум при следващото си действие.

Именно агресивната игра позволи на българите да спечелят центъра и оттам нататък всички знаят какво се случи. Със същия проблем до този момент се сблъскваха и състезателите на Лудогорец. Евроучастникът се представя успешно срещу тимове, които се опитват да играят футбол, но когато противникът се опитва само да руши и залага на острите единоборства, българите се огъват.

Поради тази причина съвсем логично изниква следният въпрос: Плод на някаква случайност ли е агресивната игра на Лудогорец, или на положителна промяна? Има и още нещо. Очевидно е, че Стойчо Стоев си е поставил за цел да изостри играта в атака.

Знаете ли какво ми направи силно впечатление по време на мача с Корона? Имаше една ситуация, при която пред играч на Лудогорец отдаде добра възможност да напредне и да осъществи опасна атака, тъй като излизаха трима на трима. Въпросният състезател се спря и върна топката назад. Реакцията на наставника бе следната: "Така е, знам си аз. Винаги един футболист, който връща кълбото назад, не знае какво да прави с него напред". Думите на Стоев са подплатени и с дела, тъй като голяма част от тренировките се водят в тази насока...

В настоящия момент като плюс за Лудогорец може да отчетем и взаимоотношенията между Стойчо Стоев и футболистите. Засега спецът е намерил златната среда, но ако иска да продължава да държи съблекалнята под контрол, не бива да прави нито крачка встрани или назад. Достатъчно е толерантен с играчите и като се наложи винаги влиза в тяхното положение.

Нещо, което определено липсваше при Ивайло Петев, чиято диктатура в крайна сметка му изигра лоша шега.

И за финал няколко реда за слабостите на Лудогорец, които не са от вчера. Стойчо Стоев вижда неточностите в атака, говори за тях и се опитва да ги изчисти. Трябва да признаем, че донякъде успява, тъй като в последните месеци се забелязва напредък, що се касае до остротата в нападение, въпреки че още има какво да се желае. Същото не се отнася за играта в дефанзивен план, където отборът продължава да допуска едни и същи грешки.

В опитите си да помагат активно на своите съотборници, вътрешните полузащитници оголват центъра, което позволява на противника на нахлува необезпокояван към бранителите. На моменти бековете също оголват зоните си, което води до излишни главоболия.

Тук искам да отворя една малка скоба, споделяйки, че Жуниор Кайсара се превърна в най-силния краен защитник в българското първенство, но въпреки това същото се отнася и за него.

Стойчо Стойчо би трябвало да изисква още по-голяма активност от крилата, в случаите, когато "орлите" трябва да отнемат топката. В това отношение Мисиджан направи добро впечатление. Лошото е, че липсва постоянност. Стигаме и до най-големия проблем.

Липсата на достатъчно концентрация, особено сред централните защитници, които като цяло играят стабилно, но на моменти правят груби непредизвикани грешки. От това число може да изключим Йордан Минев, който въпреки че не е толкова активен в атака, в повечето срещи се справя добре с дефанзивните си функции.